Черноморският газ – надежда за енергийна независимост на България
Необходими са ясни политики и регионално сътрудничество за сигурността на доставките, категорични са експертите на Green Transition Forum 5.0
Природният газ ще играе ключова роля в енергийния преход на Европа, но за да се случи това, са необходими ясни и предвидими политики, които да стимулират инвестициите в инфраструктура и да гарантират сигурността на доставките. Около тази теза се обединиха участниците в кръглата маса "Енергетика, търговия, работна сила и регионална конкурентоспособност на Балканите. Перспективи от бизнес лидери и политици", която е част от петото поредно издание на най-голямото събитие за трансформация и развитие в Централна и Източна Европа Green Transition Forum 5.0. Конференцията се провежда от 16 до 20 юни в Sofia Event Center. Организатори са Green Transition Forum, Dir.bg и 3Е-news.net.
Владимир Малинов, главен изпълнителен директор, Булгартрансгаз, подчерта, че "позеленяването и бързият преход не трябва да бъдат за сметка на конкурентоспособността на българската икономика", като изтъкна и социалния елемент - поносимостта на тези мерки за обществото. Според него, "винаги трябва да имаме по-широкия поглед", който да отчита както европейските политики, така и националните специфики и възможности.
Малинов акцентира върху важността на Вертикалния газов коридор, описвайки го като инициатива, която "успяхме да съживим" с обединението на девет оператора от седем държави. Той изрази увереност, че проектът за увеличаване на капацитета от Гърция към България и от България към Румъния "в средата на следващата година ще бъде предложен на пазара".
По отношение на терминала в Александруполис, Малинов призна, че е имало "летящ старт, ама много кратък" поради технически проблем, но увери, че "терминалът ще започне обратно да функционира от 15 август", макар и с ограничен капацитет в началото, а от 1 октомври ще работи с максималния си технически капацитет.
В заключение, той отбеляза, че "в крайна сметка България към момента, и не само България, целият регион, има достъп до такова съоръжение. Има достъп, което това е правото на избор. Винаги, когато имаш избор, имаш повече възможности, можеш да постигнеш в крайна сметка по-голяма сигурност, по-голяма устойчивост и по-добри цени".
Славчо Нейков, член на Комитета за стратегическо прогнозиране, GTF, откри дискусията, като сподели личното си вълнение от темата, припомняйки своя опит в "Булгаргаз". Той отбеляза значителната промяна в потреблението на газ в България, като каза: "Аз си спомням, че само преди 15-20 години потреблението на газ в България беше над 7 милиарда кубика. А сега е около три, даже не знам дали има и три, горе-долу". Нейков изтъкна, че тази промяна в енергийния микс на страната налага необходимостта от ясна и дългосрочна стратегия за бъдещето на природния газ. Той също така подчерта регионалното значение на Вертикалния газов коридор и проекта в Александруполис, които имат "много важно национално измерение".
В контекста на европейските политики, Нейков повдигна въпроса за координацията между различните участници - оператори, правителства и регулатори - като ключов фактор за успешното реализиране на големи инфраструктурни проекти. Той завърши своето встъпително изказване с оптимистичното послание за "разширяването на възможностите за избор" в енергийния сектор, което е от съществено значение за сигурността и конкурентоспособността на региона.
Клаудия Патриколо, журналист по енергетика и климат и модератор на панела, насочи дискусията към конкретни аспекти на енергийния преход. Тя подчерта, че "когато говорим за газ, трябва да вземем предвид, че има няколко външни фактора", включително войната в Украйна и глобалните сътресения, които засягат енергийната индустрия. Патриколо изтъкна, че "всичко това направи така, че газът вече не е просто стока, а инструмент, стратегически инструмент, мост в енергийния преход". Тя отбеляза, че преходът изисква "отлична координация" и повдигна въпроса за ролята на ВПГ, биогаза и синтетичните горива в бъдещия енергиен микс.
Модераторът също така акцентира върху предизвикателствата пред изграждането на устойчива газова инфраструктура, която да отговаря на дългосрочните нужди на региона. Тя попита панелистите какви конкретни стъпки трябва да се предприемат на ниво ЕС и на национално ниво, за да се гарантира, че газовата инфраструктура е "устойчива в дългосрочен план и подлежаща на модернизация". В края на своето встъпление, Патриколо подчерта, че дискусията ще разгледа "как страните от ЦИЕ, и особено България, преминават през следващата фаза - от осигуряване на доставките до интегриране на пазарите, от краткосрочни решения до дългосрочни стратегии, които съгласуват инфраструктурата, политиката и целите в областта на климата."
Теодора Георгиева, главен изпълнителен директор и член на УС, ICGB, заяви, че "интерконекторът Гърция-България е от решаващо значение, защото той е крайъгълен камък на два коридора - Южния газов коридор и Вертикалния газов коридор". Тя подчерта, че благодарение на интерконектора, над 40% от газа за България вече идва от Азербайджан. Георгиева изтъкна, че "това, което липсва сега в европейското законодателство, е, че газовата инфраструктура не е предвидена да бъде субсидирана от Европейския съюз". Според нея, това създава предизвикателства пред компании като ICGB, които трябва да се грижат за енергийната сигурност и да разширяват инфраструктурата.
Тя призова за "мостов преходен регламент и по-гъвкави решения от регулаторите, от Европейския съюз, което мисля, че е жизненоважно в наши дни". Георгиева отбеляза, че "говорим за геополитическа динамика, която никога не се е случвала" и че е необходима активна роля на ЕС и иновации. В заключение, тя подчерта, че за да може Европа да остане конкурентоспособна, е необходимо да бъде единен пазар и да има "специални решения, които намират решение за енергийната сигурност".
Мурад Хейдаров, Изпълнителен директор за Балканите, Socar, сподели, че "Южният газов коридор надхвърли нашите очаквания" и че Азербайджан се гордее, че представлява "значителна алтернатива на доставките на газ за Европейския съюз". Той призна, че енергийният преход е предизвикателство, но подчерта, че "газът наистина е преходно гориво, необходимо, за да направи това пътуване към свят без въглерод гладко, без големи въздействия върху световната икономика".
Хейдаров предупреди, че "прекомерното разчитане на нещо, което ни води към свят без въглерод, може да бъде много опасно и рисковано на настоящия етап". Той изтъкна важността на дългосрочните договори за стабилността на пазара и правилното финансиране на проектите нагоре по веригата. Той отбеляза, че "идеята за Южния газов коридор се появи преди почти 20 години" и че проектът е преминал през "много сложности и драматични развития", включително екологични протести и обстрел на инфраструктура.
Въпреки предизвикателствата, Хейдаров е оптимист за бъдещето на Южния газов коридор, като заяви, че очаква той да работи "не по-рано от 2050 г.".
Предраг Груичич, ръководител на газовия отдел към Секретариата на Енергийната общност, подчерта, че "сътрудничеството между операторите на преносни системи е много добро" и че енергийната общност е постигнала "нещо, което не мога да кажа, че сме постигнали всичко, никога не бихме могли, това е много трудно, но постигнахме основно нещо, а именно, че всички тези договарящи се страни, някои от които не се признават взаимно, успяхме да говорим, да обсъждаме и да прилагаме законодателството на ЕС в областта на енергетиката и газа".
Той отбеляза, че "ако Европа се обърне към повече ВПГ, тогава някак си рано или късно трябва да стимулираме тази връзка между ВПГ и хранилищата". Според него, настоящият тарифен мрежов кодекс "ясно забранява пътни тарифи в рамките на ЕС", което е препятствие за развитието на тази връзка.
Груичич изтъкна, че Енергийната общност съществува от 20 години и че "България беше член на Енергийната общност по-малко от две години, преди да има късмета да се присъедини към ЕС". Той завърши с призив за по-голяма гъвкавост в европейските политики, за да се даде възможност на страни като тези в Югоизточна Европа да развиват своята газова инфраструктура и да гарантират енергийната си сигурност.
Дмитро Липа, Съветник на главния изпълнителен директор, Енергийна компания на Украйна, сподели опита на Украйна в условия на война, където "вертикалният коридор е чудесен пример" за осигуряване на енергийна сигурност. Той обясни, че идеята за пакетен капацитет е дошла от "търговската позиция на коридора" и е позволила на Украйна да диверсифицира доставките си на газ. Липа подчерта, че "това даде възможност на много клиенти да обмислят този маршрут като наистина такъв, който е обещаващ да бъде използван". Той също така отбеляза, че операторите са предоставили 25% отстъпка за пакетния продукт, което го е направило по-привлекателен от търговска гледна точка.
Според него, разпределеното производство на електроенергия от газ е продиктувано от необходимост в Украйна, тъй като дава "гъвкавост за маневриране на системата" по време на атаки. Той изрази надежда, че този модел ще бъде разгледан и от други европейски страни. Липа завърши с думите, че "когато обедините всички тези единици, можете по-ефективно да продавате електроенергията, но също така можете по-ефективно да доставяте газ за целите на тези единици".
Саболч И. Ференц, Председател-главен изпълнителен директор, FGSZ Natural Gas Transmission, заяви, че "виждам цялостно в региона увеличение на ЦЦГТ мощностите за производство на електроенергия, защото това, което видяхме през последните няколко години, е, че има продължаваща електрификация във всички страни и алтернативите за гъвкаво производство на електроенергия са ограничени". Той предупреди, че "идеологически ограничения срещу въглеводородите понякога водят до много лоши заключения", давайки пример с разликите в емисиите на CO2 между Германия и Великобритания. Според него, "ако някой се бори срещу CO2, тогава газът, природният газ, е част от решението".
Ференц подчерта, че сътрудничеството между операторите на преносни системи е много добро и че продуктът за маршрути е разработен въз основа на платформата RBP на FGSZ. Той изрази мнение, че ако Европа се обърне към повече ВПГ, то "рано или късно трябва да стимулираме не само в Украйна, но и в други части на Европа тази връзка между ВПГ и хранилищата", но настоящият тарифен мрежов кодекс е пречка за това.
Петер Филдишев, Ръководител "Търговия с газ и операции", MET Energy Trading България, заяви, че "втечненият газ е продуктът, който изцяло промени пазара на газ в Европа" и че "делът на втечнения газ в енергийния микс на Европа се е променил не в проценти, а в пъти". Той подчерта, че "балансираният подход е без резки движения, без кратки срокове". Според него, "в портфолиото на МЕТ тръбният газ и втечненият газ не се конкурират, те се допълват. Те са като два крака, които поддържат едно тяло". Този балансиран подход, според Филдишев, води до "стабилни в годините, положителни финансови резултати от газовия бизнес".
Филдишев изтъкна, че ролята на природния газ като балансираща мощност е незаменима, особено по време на пикови потребления. Филдишев също така подчерта значението на украинските газохранилища за енергийната сигурност на целия регион. В заключение, той призова да не се отрича нито една от технологиите, а да се ползват последователно и да се внедряват, когато има сигурност, че промяната може да бъде поета с всичките ѝ плюсове и минуси.
Светослав Бенчев, Председател, Българска петролна и газова асоциация, изрази силен оптимизъм относно проучването и добива на газ в Черно море, заявявайки: "Откровено да Ви кажа, този път аз съм изключително оптимист, че нещата ще се случат". Той посочи като положителни знаци подписаните споразумения с Шел и близостта на българските блокове до големи находища в Турция и Румъния. Бенчев също така повдигна въпроса за мораториума върху проучването на газ на суша в България, като го определи като тема, която "в следващите години също ще трябва да отворим". Според него, "енергийният преход няма да се случи, ако не е социално приемлив" и е важно да се използват всички налични ресурси, включително преходните горива като LPG и метан.
Той подчерта, че "ако ние нямаме достъпни ресурси, ще си седим на едни такива визари, ще си говорим с години колко е хубаво да се прави енергиен преход и той никога няма да се случи". Бенчев завърши с призив за съвместна работа на страните от Централна и Източна Европа, за да постигнат общи цели в Брюксел, като каза: "Най-добрият начин да постигнем нещо от Брюксел е да го работим заедно, а не поотделно".
Мария Кръстева, Изпълнителен директор, Българска газова асоциация, отбеляза, че "в България за стимулиране на газификацията почти напълно отсъстват" политики. Тя посочи, че "чрез субсидиите за електроенергия всъщност ние стимулираме основно въглищните централи", което е в разрез с целите за декарбонизация. Кръстева подчерта потенциала на биометана и електро-метана, които "по химичен състав отговарят на газа и напълно могат да се интегрират в газовата мрежа". Тя обаче изрази съжаление, че биометанът не е споменат в Националния план "Енергетика и климат" на България.
Според нея, липсата на данъчни и други стимули за развитие на тези нови технологии е сериозен пропуск. Тя също така изтъкна, че "54% от българските общини нямат или достъп до националната преносна мрежа, или пък не са част от лицензирана територия на краен снабдител". Кръстева завърши с думите, че "малко се говори за природния газ, за неговите предимства" и че е необходимо да се разработят политики, които да стимулират развитието на целия газов сектор, включително новите технологии за декарбонизация.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}