Политически повод за един належащ разговор

Снимка: БТА

Политически повод за един належащ разговор

Вместо разчистване на сметки с Тошко Йорданов, да сложим открито на масата дебата за кризата с работната ръка в България и за нарастващия внос на чужди работници

20:11 | 3 юли 2025 | Автор : Никола Костадинов 153 10712 Снимка: БТА

Изказването на Тошко Йорданов по адрес на младите лекари разпали поредните политически престрелки. Не за пръв път непремерена реплика отприщва вълна от възмущение. Осветяването на конкретния случай открива плодороден терен за разчистване на политически сметки, но може да послужи и като катализатор за нещо полезно. Изказването дава повод най-после разговорът за кризата с работната ръка в България и нарастващият внос на чужди работници да бъде сложен на масата и да започне да се води открито - извън политическите пристрастия и основан на рационални икономически аргументи. Защото, докато думите на Йорданов предизвикаха силни емоции, те само намекнаха за системни проблеми, които отдавна се нуждаят от внимание.

Примери като разчетите на социалното министерство за очакван внос на десетки хиляди чужди работници, както и фактът, че Столичният градски транспорт вече назначава шофьори от Узбекистан, с амбиция да привлече и от Виетнам, вече не могат да останат незабелязани. Тези факти са ясен индикатор за съществуващ проблем, който изисква всеобхватен анализ. Пред нас стои сложен сблъсък на интереси и гледни точки. От една страна е стремежът на бизнеса да запълни свободни работни места и да намали разходите, а от друга - опасенията на българските работници от дъмпинг на цената на труда и липса на перспективи. Анализът на този феномен изисква безпристрастен поглед върху аргументите на двете страни, както и поуки от опита на Западна Европа.

Виж още България ще наема узбекистански работници, 15 000 вече са тук

Неотложна нужда от чужда работна ръка

От години българският бизнес алармира за нарастващ недостиг на кадри, който застрашава производствения капацитет и конкурентоспособността на компаниите. Демографският срив, високата емиграция на млади и квалифицирани хора, както и разминаването между предлаганото образование и реалните нужди на пазара на труда, често се изтъкват като основни причини. В този контекст, вносът на чуждестранни работници се разглежда като най-бързото и често най-ефективното решение. Тази гледна точка набляга на няколко ключови аспекта - запълвана на недостиг за определени позиции, поддържане на конкурентноспособност и икономически растеж.

Компаниите твърдят, че не могат да намерят достатъчно местни работници за определени позиции, особено в сектори като туризъм, строителство, селско стопанство, производство и транспорт. Примерът от София с шофьорите от Узбекистан е показателен. Това говори за сериозен дефицит на местни кадри в жизненоважен сектор, което застрашава функционирането на публични услуги.

Виж още Недостигът на квалифицирана работна ръка в България – причини и решения

В същото време вносът на работна ръка от страни с по-нисък стандарт на живот често означава по-ниски разходи за труд. Това позволява на българските фирми да поддържат по-ниски производствени цени и да бъдат по-конкурентоспособни както на вътрешния, така и на международния пазар. За някои бизнеси това е въпрос на оцеляване в условията на глобална икономика.

Не е за подценяване и че наличието на достатъчно работна ръка позволява на фирмите да увеличават обема на производството, да приемат повече поръчки и да се разширяват, а това стимулира икономическия растеж на страната. Без достатъчно хора, много проекти и инвестиции биха били невъзможни.

Прогнозите на Министерството на труда и социалната политика за внос между 50 000 и 70 000 чужди работници до края на 2025 г., базирани на темповете от началото на годината, ясно показват мащаба на дефицита, който бизнесът се стреми да запълни. Дори и с признанието за 200 000 млади българи, които нито учат, нито работят, правителството изглежда е принудено да се съобрази с реалностите на пазара и да улесни притока на чужденци.

Дъмпинг на труда и липса на перспектива

Насреща на бизнес интересите стоят опасенията и възмущението на българските работници, синдикати и граждански организации. Тяхната гледна точка е, че масовият внос на чужда работна ръка, особено нискоквалифицирана, е форма на дъмпинг на цената на труда, която подкопава жизнения стандарт в страната. Ключовите аргументи в подкрепа на тази теза включват опасения за стагнация на доходите, задълбочаване на проблема с неактивните, предпоставки за изтичане на мозъци и социално напрежение.

Виж още Битка за работна ръка: Държавата вкарва в регистър неактивните на пазара на труда

Когато на пазара се появява голям брой работници, готови да работят за по-малко пари, работодателите губят стимул да повишават заплащането на местните кадри. Това води до стагнация на доходите и ерозия на покупателната способност на българските семейства. Изказването на Тошко Йорданов за лекари, готови да работят за "500 долара", е ясен пример за това как се използва аргументът за евтина чужда работна ръка, за да се упражнява натиск върху местните специалисти.

Не трябва да забравяме и факта, че България има 200 000 млади хора, които нито учат, нито работят. Вместо да се внася работна ръка, държавата и бизнесът трябва да инвестират в преквалификация, обучение и създаване на атрактивни работни места за тези хора. Вносът на чужденци де факто обрича този огромен ресурс от потенциални работници на продължителна неактивност.

Този риск върви ръка за ръка с т.нар. brain drain - изтичането на мозъци. Когато квалифицирани български специалисти виждат, че техният труд не е оценен адекватно и държавата е готова да ги замени с по-евтина работна ръка, те са още по-мотивирани да търсят реализация в чужбина. Това задълбочава демографската криза и лишава страната от най-ценния ѝ ресурс.

Масовият приток на чужди работници без адекватни интеграционни политики може да доведе до социални и културни напрежения, както и до проблеми с обществения ред.

В основата на решението за сблъсъка на тези гледни точки стои въпросът за приоритетите в държавната политика - да се стимулира ли бизнесът с евтин труд, или да се защитава социалното положение на местното население и да се инвестира в неговото развитие?

Виж още Чуждестранните работници в България

Уроците от Запад: Ползи и щети от вноса на евтина работна ръка

Опитът на западноевропейските страни, които масово внасяха работна ръка след Втората световна война и през последните десетилетия, предлага ценни изводи.

Ползите се съсредоточават в три важни посоки:

Икономическо възстановяване и бурен растеж: Страни като Германия, Франция и Великобритания успяха бързо да възстановят икономиките си след войните, запълвайки дефицита на работна ръка в индустрията, строителството и минното дело. Това осигури основите на днешното им благосъстояние.
Поддържане на конкурентоспособността: По-ниските разходи за труд позволиха на западноевропейските компании да запазят своите позиции на световните пазари и да поддържат висок темп на производство.
Запълване на нежелани позиции: Чуждестранните работници често поемаха тежки, нископлатени и неатрактивни за местното население работни места, което позволяваше на икономиките да функционират безпроблемно.

Но и успехът имат своята цена. Обикновено тя става видна не в началото, а в края на процеса, когато пикът на неговите плодове е безвъзвратно отминал.

Можем да групираме щетите в четири категории:

Социална и културна дезинтеграция: Липсата на ефективни политики за интеграция доведе до формирането на паралелни общества, гета и етнически квартали. Това породи сериозни социални напрежения, дискриминация и трудности в асимилацията на второ и трето поколение имигранти.
Натиск върху социалните системи: Макар и да допринасят за икономиката, имигрантите често ползват социални помощи, здравеопазване и образователни услуги, което натоварва държавния бюджет, особено когато заплащането им е ниско.
Стагнация на заплатите и безработица: В сектори, където има пряка конкуренция с местни работници, притокът на евтина работна ръка е довел до стагнация на заплатите и дори до повишаване на безработицата сред нискоквалифицираното местно население.
Липса на стимул за модернизация: Наличието на лесен достъп до евтин труд може да обезкуражи бизнеса да инвестира в автоматизация, иновации и повишаване на квалификацията на местните работници, което в дългосрочен план може да навреди на икономическото развитие.

Виж още Борислав Гуцанов пред Dir.bg: Без дигитално образовани хора не може да има модерна икономика

Златното сечение на баланса

Дебатът за работната ръка е жизненоважен за бъдещето на България. Той изисква хладен анализ, признаване на реалностите и готовност за вземане на трудни, но отговорни решения, които да гарантират просперитета както на бизнеса, така и на българските граждани. Държавата трябва да се поучи от чуждия опит и да избегне повтарянето на грешки. Устойчивият път напред е намирането на деликатен баланс между нуждите на бизнеса и защитата на интересите на българските работници.

Не е трудно да поставим за приоритет инвестициите в българския човешки капитал. Задължителни са преквалификацията и обучението на гражданите, включително 200-те хиляди млади хора извън пазара на труда. Държавата и бизнесът трябва да работят заедно за създаване на атрактивни условия на труд и достойно заплащане, което да задържи младите специалисти в страната.

Единственият успешен внос на работна ръка е този, който е стриктно регламентиран, контролиран, с ясни правила за заплащане, които да предотвратяват дъмпинга на труда, и осъществяван само при доказан и обективен недостиг на местни кадри.

Висококвалифицираните специалисти са тези, които могат да дърпат обществото напред, но за привличането на възможно най-качествените от чужбина е необходима и адекватна политика за тяхната социална и културна интеграция, за да се избегнат социални напрежения.

Тук сме длъжни да добавим нуждата от по-висока производителност с по-висока добавена стойност за по-високи заплати и съответно намаляване на зависимостта от евтина работна ръка. А това не може да стане без целенасочена политика за стимулиране на бизнеса да инвестира в технологии и иновации.

Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас. В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.

Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.

Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.

Скъпи читатели,

Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.
В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.

Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.

Скъпи читатели,

Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.
В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.

Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.

ИЗБРАНО